Ита Вегман (22 февруари 1876 г. – 4 март 1943 г.) е родена в Западна Ява, днешна Индонезия, и е най-голямата дъщеря в холандско колониално семейство. В края на 19-ти век тя пристига в Европа и учи терапевтична гимнастика и масаж. През 1902 г., когато е на 26 г., тя среща Рудолф Щайнер за първи път, а пет години по-късно започва обучението си в медицинския факултет на Университета в Цюрих, който по това време вече често приемал за студенти жени в медицинските специалности. Получава диплома за лекар през 1911 г. със специализация по женска медицина и се присъединява към съществуващата медицинска практика. През 1917 г., след като е започнала своя собствена практика, тя разработва лечение за рак, като използва екстракт от имел, следвайки указанията на Щайнер. Първото лекарство, което нарича Iscar, по-късно прераства в Iscador и се одобрява за лечение на рак в Германия и редица други страни.

През 1920 г. тя купува земя в Арлесхайм, където през следващата година отваря своя собствена клиника – Klinisch-Therapeutisches Institut или Клинично-терапевтичен институт. Много лекари се присъединяват към института, който се разраства постоянно през следващите години като първия център за антропософска медицина. По-късно тя основава дом за терапия за деца с умствени увреждания – Haus Sonnenhof в Арлесхайм. Приблизително по същото време заедно с Рудолф Щайнер и Оскар Шмидел основават принципите на антропософската медицина и компанията Weleda.

Около 1923 г. Рудолф Щайнер кани Вегман да се присъедини към изпълнителния съвет на наскоро реформираното Антропософско общество в Гьотеанума в Дорнах, Швейцария. Тя също така става директор на медицинския отдел на научноизследователския център в Гьотеанума.