Кожата ни заслужава награда за архитектура
Като жива стена, кожата предпазва тялото ни от климатични влияния и загуба на хидратация. Най-външният слой на кожата заедно с тънък филм от вода и липиди помагат за целта. Ако тази защитна бариера е отслабена обаче, кожата започва да губи все повече влага и съответно се дехидратира.
Къщатата е толкова силна, колкото са силни стените ѝ. Този принцип важи и за тялото ни, тъй като кожата е границата между вътрешния и външния свят. Състои се от няколко слоя, които ни предпазват ефективно от влиянието на околната среда. Най-външният слой на кожата - роговичният слой (stratum corneum) – и хидролипидният филм върху него са инструментите за предпазване от загуба на влага.
Роговичният слой напомня внимателно подредена тухлена стена, в която роговичните клетки функционират като "тухли".
Клетките са свързани с микс от липиди, точно както хоросанът слепва тухлите в една стена.
Високото съдържание на липиди, сложната структура на нашата кожа и естествените ѝ хидратиращи фактори - тази уникална взаимовръзка напомня архитектурен шедьовър.
Кожата е границата между тялото ни и външния свят.
Клетките са свързани с микс от липиди, точно както хоросанът слепва тухлите в една стена. Естествените хидратиращи фактори също играят важна роля. Това са вещества, които привличат и задържат вода и присъстват в тънкия филм над роговичния слой. Този така наречен хидролипидин филм е смес от вода и липиди, съставени основно от пот и себум.
Високото съдържание на липиди, сложната структура на нашата кожа и естествените ѝ хидратиращи фактори - тази уникална взаимовръзка напомня архитектурен шедьовър. Именно чрез тази структура се гарантира, че кожата ни не губи твърде много влага.
В повечето случаи кожата се изсушава, когато тялото не произвежда достатъчно липиди. Тогава архитектурното чудо на кожата губи баланса си. Губейки възможността да съхранява влагата ефективно, кожата става груба или напукана. Започваме да я усещаме опъната, а защитните ѝ сили отслабват.
