Профил на растението: розмарин

Разпространение

Розмаринът (Rosmarinus officinalis) произхожда от Средиземноморието и принадлежи към Семейство Устоцветни, което е известно със загряващите си свойства. Този гъст и клонист вечнозелен храст може да достигне до два метра височина. Розмаринът често процъфтява при екстремни климатични условия, където е изложен на светлина и горещина. Може да бъде открит под жаркото слънце по сухи и скалисти хълмове, често в близост до морето. Името му произхожда от латинското “ros marinus” и означава "морска роса". Името е индикация за естествения хабитат на растението - средиземноморското крайбрежие - и за росата, която се събира по цветовете му вечер.

Листа и стебла
Ъгловатите, твърди стебла са гъсто покрити с тесни листенца с форма на игла. Листенцата са лъскави и зелени отгоре, а отдолу са покрити с фини косъмчета.

Цветове

Цветовете на розмарина може да са светло сини, бледо виолетови, бели или с розов цвят. Появяват се на групи от два или повече в горните части на растението. Формата им напомня долна и горна устна на уста и са типични и за другите растения от Семейство Устоцветни (Labiatae - от ластиски, "с устни"). Цветовете имат дълги изпъкнали тичинки.

Употреба

Розмаринът често се отглежда като билка за кулинарна употреба. Известен е и с ароматното си етерично масло, което действа енергизиращо и освежаващо, стимулира сетивата и циркулацията на кръвта и като цяло има тонизиращ ефект. Препарати с етерично масло от розмарин се използват и външно, например за разтривка или за баня. Маслото от розмарин намира употреба и в масажните масла, мехлемите и кремовете за кожа.