Животът в ерата на мегаполисите

Токио, столицата на Япония, към момента се счита за най-големия мегаполис в света. За да ви дадем по-ясна представа: ако Токио беше държава с 37 милиона население щеще да се класира като 38-та страна с най-голямо населениe - след Полша (38.5 милиона) и Канада (35.9 милиона). 

Според данни на ООН, 60% от човечеството се очаква да заживее в градовете до 2030г. Луанда (Ангола), Дар ес Салам (Танзания), Багдад (Ирак), Ченай (Индия), Богота (Колумбия), Чикаго (САЩ) и Лондон (Великобритания) се очаква да се превърнат в мегаполисите на бъдещето. Осака в Япония може би ще бъде най-старият мегаполис през 2030г - до тогава 31 процента от населението ще бъде на над 65 годишна възраст. През 2100г, Институтът за глобализация на градовете в Канада предвижда, че Дар ес Салам ще има население от 73 милиона души.  

Големите градове имат потенциал за устойчиво развитие, социални и технологически иновации и индивидуален начин на живот. Инфраструктурата на много столици обаче е претоварена от постоянен и бърз растеж. Симптомите включват задръстени и повредени улици, ненадеждни енергийни доставчици, липса на питейна вода, мръсни квартали и високи нива на прахови частици във въздуха. В допълнение, съществува замърсяване на светлината и въздуха.  Индийският физик и учен Раджив Десай описва добре функциониращите области в мегаполисите като "ВИП зоната на градовете". Възможностите мегаполисите да предложат независим начин на живот са също рисков фактор за самота, екзистенциална криза и отдалечаване от природата.

 

Зеленината в градовете е основата за (добър) начин на живот. Фермите за отглеждане на зеленчуци, зелените покриви и фасади за пречистване на въздуха, парковете с езера или зелените зони на отворени пространства: растенията и дърветата действат като  въглеродни резервоари и филтри за фини прахови частици в големите градове. Улиците, плътно застроени с високи сгради и строителни материали като камък, бетон и асфалт, които се нагряват бързо, когато времето е горещо, причиняват топлинен стрес на хората и животните. Естествената зеленина работи като естествен климатик.Регулирайки температурата на местния въздух и почва, зелените площи помагат за превенция на жегата в градовете. Междувременно, живите плетове, парковете и редовете от дървета спомагат за намаляване на шумовото замърсяване. 

За да развият устойчивото, зелено строителство в града, архитектурните експерименти се провеждат на ново поле "строителна ботаника". Отглеждането на дървета се използва като живи, променливи строителни материали, а растенията са интегрирани в архитектурния дизайн. Такъв пример е "Дървесният куб" от немския архитект Фердинанд Лудвиг: безброй преплетени дървета са засадени в триетажно, метално скеле в град Наголд в Баден-Вюртемберг. С времето, дърветата ще пораснат заедно и ще образуват силна структура. Подобни живи конструкции се предполага, че би следвало да имат позитивен ефект върху градската екосистема и да осигурят по-силна връзка между градските обитатели и естествения цикъл на природата. Архитектите се вдъхновяват от мостовете от живи корени на племето Кхаси в тропическите гори на Мегалая, Индия.

Това, което градските архитекти откриват е, че индивидите създават своя собствена микро среда. Хората озеленяват своите апартаменти, балкони, вътрешни дворове или целия квартал. Смяната на цветовете на цветята, тревата, дърветата служат като контрапункт на статичната архитектура на града. Появяват се професии като „дизайнер озеленяващ интериор“ и „устойчив интериорен дизайнер“, които са посветени на устойчивия, зелен дизайн на жилищното пространство. 

Растителната среда и градинарството само по себе си са балсам за душата и психиката. Много проучвания доказват значението на природата за нашето здраве. Дори лекият контакт с природата в градска среда подобрява настроението и възвръща енергията, редуцирайки негативните чувства като агресия, страх и гняв. Природните психолози откриват, че децата се облагодетелстват от всеки контакт с природата по отношение на тяхното социално, когнитивно, емоционално и двигателно развитие. Американският еко активист Ричард Лоув (Законите на природата. Свързване с живота във виртуална епоха, 2012) е убеден: "Колкото по-високотехнологични ставаме, толкова повече се нуждаем от природата!" 

В градските озеленителни проекти все повече хора, живеещи в градове с милионно население, създават функциониращи, наподобяващи села пространства и възвръщат своята самостоятелност чрез отглеждане на собствени плодове, зеленчуци и билки. В анонимния град, растенията могат да ни накарат да се чувстваме като част от обществото: някой може би има най-добрата техника за отглеждане на домати или има семена, които да сподели, съседските деца могат да помогнат със събирането на картофите, или колега може да помогне с превръщането на яйчените черупки в тор; малка градинска кутия може да се превърне в прекрасен подарък за приятел в нужда.    
Знаете ли, че: Десетилетието на ООН за биологичното разнообразие продължава до 2020г. ООН го нарича глобално общество за биологично разнообразие - дори отглеждането на растения на балкона е от значение. 

References

https://ourworldindata.org/urbanization 

www.bbsr.bund.de/BBSR/DE/Veroeffentlichungen/ministerien/BMUB/VerschiedeneThemen/2015/gruenbuch-2015-dl.pdf?__blob=publicationFile&v=2

https://ourworldindata.org/urbanization

https://www.destatis.de/DE/Presse/Pressemitteilungen/2018/07/PD18_253_91.html

https://de.reuters.com/article/deutschland-bev-lkerung-idDEKBN1K00P7

https://geoplay.de/rankings/einwohner.aspx

https://www.destatis.de/DE/Presse/Pressemitteilungen/2018/07/PD18_253_91.html 

http://www.urbangateway.org/news/these-will-be-worlds-megacities-2030 

https://www.weforum.org/agenda/2018/10/mapping-the-world-s-new-megacities-in-2030/  

https://www.visualcapitalist.com/worlds-20-largest-megacities-2100/

https://www.un.org/development/desa/publications/2018-revision-of-world-urbanization-prospects.html

https://timesofindia.indiatimes.com/edit-page/Incredible-India-Indeed/articleshow/5232986.cms

https://davidsuzuki.org/wp-content/uploads/2017/09/impact-green-space-heat-air-pollution-urban-communities.pdf

www.bbsr.bund.de/BBSR/DE/Veroeffentlichungen/ministerien/BMUB/VerschiedeneThemen/2015/gruenbuch-2015-dl.pdf?__blob=publicationFile&v=2

http://heatresilientcity.de/

www.dega-gartenbau.de/Baeume-als-Feinstaubfilter,QUlEPTU1NDMxNDgmTUlEPTUxODQw.html

www.pflanzenforschung.de/de/journal/journalbeitrage/gruene-oasen-zum-durchatmen-pflanzlicher-filter-verbess-10720

www.detail.de/artikel/baubotanik-lebende-architektur-32392/#

www.greenpeace-magazin.de/nachrichten/wie-ein-architekt-mit-baumgebaeuden-staedte-lebenswerter-machen-moechte)

www.eco.ca/career-profiles/sustainable-interior-designer/ www.callwey.de/buecher/wohnen-in-gruen/

www.wanderforschung.de/files/gruentutgut1258032289.pdf

Herbert Renz-Polster/Gerald Hüther: „Wie Kinder heute wachsen: Natur als Entwicklungsraum“, Beltz Verlag

http://richardlouv.com

www.evidero.de/die-ur-geschichte-des-urban-gardenings

www.undekade-biologischevielfalt.de/un-dekade/die-un-dekade-biologische-vielfalt/