Нуждаят ли се децата от тренировка за сън ?
За добър сън децата имат нужда да се чувстват сигурни и защитени. Физическият контакт с родителите им помага да се успокоят и да се отпуснат.
При възрастните сънят се счита за здравословен, когато продължава непрекъснато през цялата нощ. Затова искаме същото и за нашите деца - искаме и те да спят непробудно, за да ни оставят да спим на спокойствие. По време на каменната ера, хората са се будели по-често вечер, например, за да ловуват. През деня ловците и събирачите почивали и наваксвали със съня.
Въпреки че сега живеем в 21ви век, нашият организъм все още функционира както тогава. Автономната нервна система различава напрягането от отпускането, притеснението от спокойствието, стреса от възстановяването и се нуждае от баланс между тези противоположности. Но хората днес тичат от задача на задача, често без да правят дори и минимална почивка от работата. Това пък понякога може да доведе до нарушения в съня, нашата така наречена "дълга почивка", заради твърде многото хормони на стреса в кръвта. Същото важи в пълна сила и за децата.
Физическият контакт създава усещане за сигурност
Събирането около огъня вече давало на предците ни усещането за сигурност. Днес малките деца изпитват подобна сигурност върху гърдите на майка си, където не само получават храна чрез майчината кърма, но и "хормона на привързването" - окситоцин. След отбиването децата търсят сигурност чрез физическия контакт с родителите в леглото и дака докато спрат да се нуждат от това, обяснява Д-р Ренц-Полстер. Като автор на книга за децата и съня, той върло се противопоставя на практики като тези децата да се оставят да плачат докато заспят или оставянето им да плачат сами в стаята си. "Ако детето се остави да плаче за 15 минути и след това заспи от умора, то няма да се научи как да спи, а как да почива," обяснява той
“Това което детето разбира от преживяването е усещането за "не мога да се боря, не мога да избягам," допълва докторът. "Детето се предава," а в него остава усещане за несигурност и мисълта "сигналите ми са без значение , дори когато съм в нужда." Често в такива ситуации, детето не спи добре и има тенденция да се буди с плач и писъци.
“Хората се нуждаят от усещане за сигурност, за да могат да спят," твърди Д-р Ренц-Полстер. Обучението по сън обаче противоречи на дълбоко вродените ни инстинкти , че сънят ни прави уязвими. Но ние можем да се успокоим само ако се чувстваме сигурни. "И само когато сме спокойни можем да спим." Ето защо малките деца имат особена нужда от близост, когато се уморят. "Само когато множество пъти са се сблъскали с усещането и не са били изоставяни, тогава могат да развият усещане за сигурност" - заедно със сигурността, че "тук имам добър дом, където мога да спя и да се отпускам.". Родителите не могат да насилят създаването на чувство за сигурност в детето, но могат да помогнат в процеса като бъдат близо до децата си и ги успокояват при нужда.
Не оствяйте децата си да плачат докато заспят
Основите на добрия сън се полагат през деня чрез уважението, което всеки един от семейството оказва на другите от същия "отбор". Това включва установяването на разумни граници чрез определяне на време за адекватни (но не прекомерни) активности и движение, както и на по-спокойни фази като, например, гушкане. Важно е времето, прекарано заедно, да не съдържа намеци или усещане, че родителите са раздарзнени в очакване на поредната кошмарна нощ. "Когато проблемът със съня се отразява негативно на връзката, детето започва да се чувства несигурно по отношение на съня като цяло, което може да доведе до ясно изразени проблеми със съня, както и до поведенчески отклонения," разказва Д-р Ренц-Полстер. Ето защо той насърчава родителите да развиват връзка с детето, която да не се харакетризира с борба, контрол и принуди, а вместо това с разбиране и възхищение от начина, по който детето расте.
