Как се чества слънцето по света

С промяната на годишния ритъм, дните на лятното и зимното слънцестоене са играели специална роля и са били отбелязвани с празненства и ритуали. Християнството запазило древните ритуали и свързало тези дни с две свещени рождества - на Иисус и Йоан. Оттогава хората отбелязват навечерието на Свети Йоан на 24 юни. Тази дата се отбелязва по специален начин в различните държави.

Открити огньове по време на лятното слънцестоене се правят в много части на Австрия и Германия, често на по-високи места, като планински върхове, за да се виждат от далече. В миналото, момичетата са носели венци от жълт кантарион на главите си. По това време растението  цъфти и силата му е най-голяма. Друга традиция е било поставянето на растението под възглавницата и се е вярвало, че това сбъдва желания.

Noche de San Juan (Нощта на Сан Хуан) в Испания е впечатляващо изживяване, особено в крайбрежните райони. Палят се големи клади на плажа, като някои хора ги прескачат или хвърлят в тях бележки с желанията си. В полунощ пищна заря озарява небето и много хора влизат в морето, тъй като се смята, че нощното къпане ще донесе късмет за следващата година.

Когато е лято в северното полукълбо, в южното е зима. В Куско, столицата на инките в Перу, се отбелязва Inti Raymi –  “празникът на слънцето” – в деня на зимното слънцестоене. От средата на миналия век, хиляди зрители се събират всяка година на 24 юни, за да гледат театралните изпълнения по стените на града на инките Саксайуаман.

.

В северна Европа, където "белите нощи" приканват хората да празнуват цяла нощ, един от най-важните празници е Денят на Свети Йоан. По време на нощта на Sankt Hans, открити огньове блещукат по крайбрежието на Дания. Датчаните отбелязват среднощното слънце с процесии от фенери и факли. Почти всяко празненство през този ден се отбелязва около вода - по плажовете на Северно и Балтийско море, около фиордите и заливите.

Откритите огньове горят ярко около морето и езерата, докато най-кратката нощ във Финландия се отбелязва с големи фестивали и малки частни тържества. Сауната е подгряна, а две малко брезови дръвчета стоят до входа ѝ, като покана и поздрав за гостите. За много финландци, Juhannus отбелязва началото на летните празници.

Иван Купала е празника на огъня и водата, който се отбелязва в Русия и Украйна в началото на юли. Денят свързва християнския светец Йоан - Иван на руски - с Купала, древен славянски бог на плодовете на земята. За да отбележат празника, хората излизат да плуват в морето нощем или пускат лодки или цветя по водата. Казва се, че през тази нощ цветята имат магически сили и същото важи за папрата. Казва се, че който открие цъфтяща папрат в гората ще бъде благословен с щастие за цял живот.

В Латвия Jāņi е най-важният празник за годината и се отбелязва с тържества, които продължават няколко дни. Почти всеки носи венец - жените от цветя, а мъжете от дъбови листа. Пеят се много песни, а късата нощ се прекарва около огъня. Казва се, че който заспи тази вечер, ще бъде уморен през цялата година.

Швеция е устояла на християнската интерпретация на деня на лятното слънцестоене и Йоан не е патронния светец. Midsommar е вторият най-голям фестивал за годината. Хоарата танцуват около стълба на лятното слънцестоене и просто празнуват началото на летния сезон.

От незапомнени времена, хората са почитали лечебната сила на слънцето и неговата живителна енергия. Праисторически конструкции и кръгове от камъни са били построени в съответсвие с позицията на слънцето в деня на лятното слънцестоене. Един такъв пример е Стоунхендж в Англия, където слънцето свети през коридор във вътрешната му част на сутринта на деня на лятното слънцестоене. Днес хиляди хора се събират там, за да отбележат най-кратката нощ от годината и да гледат изгрева в рамката на масивната каменна структура.