Как да преминем през пубертета със самочувствие

Петра Щемплингер, детски и младежки психиатър в Германия, съветва как да подходим към периода на промяна между 12 и 18-годишна възраст - пъпки и всичко останало - и как да поддържаме самочувствието си.

До вчера кожата е била много гладка, а днес е покрита с пъпки. Защо пубертетът е толкова стресиращ?

Петра Щемплингер (ПС): Пъпките са дразнещи, но и някак мили. Показват ни, че нещо невероятно се случва вътре в младия човек по пътя му към зрелостта. За съжаление обаче пъпките не са забавни, когато са на твоето лице и не знаеш какво се случва с теб. Младите хора си проправят път към зрелостта. Откриват своя собствен път, макар че още не знаят докъде ще ги отведе той. Всичко е още неясно и това сякаш е изписано на лицата им Съвършената кожа от детството вече не им е по мярка, а новата, чиста кожа е все още мираж.

Какво се случва в тялото и душата по време на пубертета?

ПС: Цялото тяло се трансформира, докато преминава на следващото ниво: зрялост. Хормоните са вестителите на тази промяна. По тялото се появяват косми, миризмата на потта става по-силна, гърдите на момичетата започват да растат, порите на кожата се разширяват, пъпки и черни точки се появяват по челото, носа и брадичката. Обезпокоително е да преминаваш през тези промени сам. Малки неща привличат вниманието ни към факта, че вече не сме като преди. Някои хора дори могат да започнат да се страхуват от собственото си тяло. Колкото по-бързо се случи това, толкова по-силен ще е емоционалният ефект. Все пак, пубертетът отбелязва края на детството.

Какви чувства могат да се появят, когато вече не се чувстваш комфортно в кожата си?

ПС: Цяла палитра от чувства: от несигурност до подценяване. Няма как да свикнеш с новото си аз за една нощ. Трябва постепенно да опознаеш новото си тяло. В същото време, желанието ни да сме привлекателни става по-силно от всякога. Може да се чувстваш засрамен, притеснен, ядосан или уплашен от факта, че завинаги ще изглеждаш така. Така че някои тийнейджъри се вглъбяват в себе си, усещат нужда от защита, но не знаят как да я изразят. Други пък се бунтуват срещу всичко и всеки, притеснени от собственото си несъвършенство. Кожата, с малките вулкани по лицето, показват, че можеш да експлодираш всеки момент - а понякога наистина го правиш.

Много млади хора страдат, когато си личи, че са в разгара на пубертета, защото точно в този момент искат да са "готини".

ПС: Нормално е тийнейджърите да искат да изглеждат сякаш са готови за света, сякаш вече са големи и трябва да се отнасяш към тях с нужното уважение. Но всеки може да види, че още съвсем не са завършени. Гласът им не е стабилен, кожата им е мазна и това ги прави несигурни. Не е изненадващо, че се чувстват като провал, че искат да се скрият или че от време на време имат изблици на ярост.

Какъв практически съвет можеш да дадеш на тийейджърите, които страдат от пъпки по време на пубертета?

ПС: Коректорът прави чудеса. През деня той може да покрие несъвършенствата, за да не се вижда как изглеждат нещата в действителност. Вечер вкъщи може да свалите маската си и нежно да почистите кожата - да ѝ дадете шанс да се възстанови през тази чувствителна фаза. Като се грижат за себе си по този начин, тийнейджърите с проблемна кожа се научават да обичат тялото си. Това подсилва способността им да се приемат каквито са и възпитава воля за справяне с проблемите.

Каква е ролята на приятелите по време на пубертета?

ПС: Приятелството е от особена важност. Тийнейджърите надрастват семейството си, което на този етап започва да се възприема като ограничение. Търсят контакт с хора със сходно мислене, които ги разбират и от които не е нужно да пазят тайни. От работата си знам, че младите хора ясно различават между Фейсбук приятелите, които ги "харесват", и истинските приятели, които наистина ги харесват. Това са приятелите, с които могат да споделят слабостите, несигурностите и страховете си. Вътрешни ценности, като честност и доверие, израстват чрез приятелството и стават по-важни от външния вид и пъпките.

Селфитата стават все по-важни като начин да бъдеш забелязан и уважаван. Но как младият човек да не бъде толкова зависим от тях?

ПС: Колкото по-сигурен се чувстваш с приятелите си, толкова по-лесно е да преодолееш факта, че имаш пъпки или че някой в социалните мрежи критикува личния ти стил. Селфитата с приятели са израз на забавните моменти заедно. Не става въпрос да си повърхностен или да имаш стандартно лице, както в телевизионните предавания, където те смятат за провал заради начина, по който ходиш или изглеждаш. Приятелите обичат индивидуалните особености, уникалността, твоите идеи и твоя хумор. С приятелите не трябва постоянно да се сравняваш и знаеш, че ти си повече отколкото сбора от селфитата ти.

По време на пубертета повечето тийнейджъри започват да възприемат родителите си като "странни". В такъв случай, как родителите могат да помогнат на децата си?

ПС: Според антропософското разбиране пубертетът съвпада с момента, когато душата навлиза изцяло в материалния свят, когато е готова да развие потенциала си и да променя света - да го прави по-добър и по-красив. Родителите трябва да обръщат внимание на желанията на младите хора, а не на грешките и недостатъците им. Фокусът трябва да е върху добрата воля, върху това, в което децата искат да се превърнат в бъдеще. Родителите трябва да им дадат време и място, за да разберат кои са и какво искат от живота.

Какви са твоите съвети към родителите на тийнейджъри?

ПС: Да се опитат да бъдат спокойни и да избягват емоционалните избухвания. Но и времето преди това, детството, също е много важно. Детството трябва да е време на ритуали като общи вечери, на които се развива здравословната комуникация със семейството. Същото важи и за ритуалите преди заспиване. В днешно време отделянето на време един за друг е най-добрата защита срещу влиянието на социалните мрежи. Времето с татко прави чудеса за момченцата, както и за момиченцата. Чудесно е, когато бащата може да свърже собствените си изживявания и да признае, че също се е чувствал зле като дете или да разкаже как се е справял, когато е бил уплашен. Това може да помогне на детето да разбере, "Уау, дори и баща ми се е страхувал. Но сега той е герой - щом той може, и аз мога."