Открийте седем нови сетива в себе си

Виждаме и възприемаме всичко чрез сетивата. В ежедневнието често приемаме сетивата си за даденост, но всъщност само чрез тях участваме в живота - с повече сетива от познатите пет. Естествоизпитателят и философ Рудолф Щайнер, основателят на Weleda, се е занимавал обстойно с човешките възприятния. Той създава модел с 12 сетива, които допълват стандартните пет - допир, зрение, осезание, обоняние и вкус - със седем допълнителни. Това са нашите усещания за топлина, равновесие, движение, език, мисъл, живот и индивидуалност. Тези 12 сетива се разпределят в три групи: сетива за външния свят, сетива за тяло и социални сетива.

Зрението е сетивото, което използваме най-често, за да се ориентираме. Виждаме дали слънцето свети и с поглед търсим къде пак сме си оставили ключа. Забелязваме качествата на този виждащ свят само ако съзнателно  го наблюдаваме, откриваме светлината, мрака и цветовете.

Горчиво или солено, сладко или кисело? Чрез вкуса езикът ни различава между тези четири качества. Но нашето чувство за вкус е сложно и ранообразно, защото вкусовете се смесват лесно с други сетивни качества, като миризми и усещането за допир на езика.

Нашата реакция към аромати и други миризми е строго индивидуална и емоционална. Не е учудващо, че усещането ни за миризма е изключителни  чувствително.

В студен зимен ден, когато сме без ръкавици, предпочитаме да държим лопата с дървена вместо с метална дръжка. Причината е, че усещането ни за топлина навлиза в нашите усещания за материалите и пространствата, с които сме в контакт.

Обикновено дори не осъзнаваме чувството за равновесие.  Само при проблем, когато изгубим баланс или се усетим замаяни, оценяваме колко важно е това чувство за нас и нашето съзнание.

Чувството за движение е друго сетиво, което приемаме за даденост. Само чрез него можем да движим ръце и крака без да има нужда да ги гледаме. Например, можем да скръстим ръце зад гърба си.

Когато сме уморени или болни, усещаме сетивото си за живот. То ни свързва с тялото ни, като ни позволява да усетим ритъма и да се чувстваме свежи сутрин и уморени вечер.

Чрез това сетиво изразяваме симпатия и нежност и ефекта на допира: допирът е винаги свързан с движение. Например, в тъмна стая се движим внимателно и ако се блъснем някъде, усещаме лимитите на нашето тяло и тези на обектите около нас.

Нашият слух подсказва близост. Когато чуем гласа на човек или животно, се чувстваме свързани с тях. Може да наблюдаваме някого отдалеч, но когато го чуем, това означава, че вече сме много близо.

Можем да се сближим дори повече чрез чувството за говор - значително по-различно от слуха. Дори да не разбираме някой чужд език, ние все пак осъзнаваме, че човекът говори.

За да разберем някого, слушаме и осмисляме мислите м. С помощта на чувството за мисъл разбираме смисъла на това, което чуваме, и измисляме неща, които не са били в ума ни преди.

От момента, в който се родим, се обръщаме към други хора и и възприемаме за други човешки същества. Нашият уникален интерес към тях произтича от чувството ни за индивидуалност.