Природа

Художникът на високопланинското слънце

Еделвайсът притежава рядка красота. Това малко, благородно растение със снежнобели листа и звездоподобен цвят расте на надморска височина от 1,500 до 3,000 метра, под интензивна слънчева светлина и на неплодородна почва. Можем да научим много за това растение, ако го наблюдаваме отблизо.

Във високите планини, където вирее еделвайсът, дебел сняг покрива растителността с месеци. Под снежната пелена почива растението с латинското име Leontopodium alpinum, което хибернира с корените си до пролетта. След като снегът се разтопи, се появява малка розетка, а от нея скоро пониква стебълце с височина около 10 см. Издължените листа на растението са изцяло покрити с мъхести бели косъмчета.

Тези косъмчета имат особена функция - съдържат хиляди малки въздушни балончета, които отразяват светлината. Учените са открили, че тези косъмчета се състоят от успоредни нишки с диаметър 0,18 микрона, а целта им е да поглъщат вълните на вредната ултравиолетова радиация. Останалата слънчева светлина преминава през балончетата, за да може да достигне до растението и да му позволи да фотосинтезира. Без силната формираща сила на алпийското слънце клонките на еделвайса щяха да са твърде дълги и тънки, за да се задържат изправени. Ето защо еделвайсът се нуждае от интензивна слънчева светлина и само чрез нея може да поддържа равновесие и хармонично тяло.

Тези косъмчета имат особена функция - съдържат хиляди малки въздушни балончета, които отразяват светлината.

Друго предизвикателство пред еделвайса, който е защитен растителен вид в няколко страни, е безплодната, бедна на хранителни вещества почва. Затова и оцеляването му в тези неблагоприятни естествени условия зависи от способността му да извлича мощни жизнени сили от почвата.

Екстрактът от еделвайс в натуралната козметика се извлича от надземната част на растението.

Има още нещо, което прави еделвайса, считан за символ на високите планини, едно много специално растение. Ако погледнете цветовете му по-отблизо, ще забележите, че външните цветове се състоят от мъхнати прицветници. По средата им пък има групиране на от 2 до 12 цветни главички, като всяка се състои от около 60 единични цветчета. Заедно всички те формират хармонична форма, която учените наричат цвете от висш или втори ред. Еделвайсът допълнително надгражда този принцип, защото комбинира всички тези елементи в групи, които заедно съставят самия цвят. Ето защо еделвайсът се смята за цвете от "трети ред".

Антропософски погледнато, еделвайсът притежава две качества, които го правят особено ценен: изключителната му жизненост, т.е. способността да вирее при екстремни условия на студ и интензивна слънчева светлина, и високия ред на цветовете му. Ако впрегнем потенциала на растението, можем да помогнем на човешкия организъм да поддържа и подобрява структурата на кожата ни.

Екстрактът от еделвайс, използван в натуралната козметика се извлича от надземната част на растението. Този екстракт съдържа киселина на еделвайс и други фенолни киселини, както и флавоноиди. Благодарение на антиоксидантните си свойства, екстрактът от еделвайс може да неутрализира свободните радикали и по този начин да противодейства на стреса, който UV радиацията причинява на кожата. По този начин еделвайсът действа благоприятно на кожата.

Торстен Арнкен

Агроном и изследовател на растения

Торстен Арнкен е агроном и изследовател на растения в Гьотеанума в Дорнах, Швейцария.