Как действат ароматите
Ароматът на цветя може да бъде завладяващ, но и успокояващ и лечебен. Както и хората, растенията също възприемат ароматите. Те могат да усетят, когато плодовете им са узрели или когато наблизо има гладни животни.
Свежият аромат на лавандула, деликатните нотки на роза: приятен аромат, който радва сетивата. Ефектът на етеричните масла е особено интензивен. Извлеченото от цветя, етерично масло съдържа до 400 летливи химични вещества, които стимулират обонянието ни. Чрез обонятелните клетки в носа те изпращат сигнал до мозъка, където се оценява аромата. Нашата нервна система реагира чрез освобождаване на пратеници, които действат върху психиката ни и върху нашата ендокринна и имунна система.
Плодът ухае, когато е зрял
Дори и без научните обяснения, които имаме днес, хората в древни времена са наблюдавали, че растенията реагират на аромати. В Египет е известно, че миризмата на нарязани смокини може да задейства провокира плодовете на цяло дърво да узреят. В Китай тамянът се изгаря, за да превърне твърдите круши в ядливи. Днес разбираме защо: етилен, ароматният газ, открит в дима, но също така произведен от всяко растение, изпраща сигнал, който стартира процеса на зреене. Докато хората усещат аромати само с носа си, растенията правят това с целия си организъм. Всички растителни клетки, независимо дали са в корените или в листата, имат обонятелни рецептори.
Дърветата се предупреждават едно друго
„Всички аромати, произведени от растенията - например ароматът на розмарин, босилек или женско биле - са еквивалентни на прецизни съобщения: това са "думите" на растенията, техният лексикон! Милиони различни химични съединения функционират като знаци на истински растителен език, за които знаем много малко “, обяснява растителният невролог Стефано Манкузо. Той сравнява сложния език на растенията с египетските йероглифи, които са разшифровани след безкрайни опити.
По-лесно е обаче да се наблюдава колко добре работи езикът на растенията: дървета, чиито клони и корени не се допират един до друг, могат да общуват чрез аромати, предавани във въздуха, например, за да предупредят за хищници. Например, африканското акациево дърво, когато е прегризано от жирафи, изпуска газ, който предупреждава близките дървета за опасността. За броени минути другите дървета натрупват токсини в листата си, което ги прави негодни за жирафите.
Ароматите предизвикват спомени
Ароматите са език за хората, такъв, който ни помага да трупаме спомени. Прясно окосената трева, печенето на коледни сладки и специфични парфюми: ароматите са ключът към миналото. Ако уловим някакъв аромат, той връща спомени, дори след десетилетия. Невролозите предполагат, че това се дължи на пътя на обонятелната информация, който преминава през мозъка - директно от носа към хипокампуса, „мозъчен център за контрол на паметта”.
References
Daniel Chamovitz: What a Plant Knows: A Field Guide to the Senses. New York: Scientific American / Farrar, Strauss and Giroux: 2012
Stefano Mancuso, Alessandra Viola: Brilliant Green: The Surprising History and Science of Plant Intelligence, Washington, DC: Island Press, 2015
Kathrin Meyer und Judith Elisabeth Weiss (Hrsg. für das Deutsche Hygiene-Museum Dresden): „Von Pflanzen und Menschen“, Wallstein, 2019
Eva Heuberger, Iris Stappen, Regula Rudolf von der Rohr: „Richen und Fühlen. Wie Geruchssinn, Ängste und Depressionen zusammenspielen“, fischer & gann, 2017
www.pflanzenforschung.de/de/themen/lexikon/ethylen-ethen-10096
www.pflanzenforschung.de/index.php?cID=5681
www.ds.mpg.de/2495238/Gerueche_und_Erinnerungen
